Дотам, докъдето стига светлината е книга - резултат от артистичната резиденция на българската писателка Виолета Златарева и италианската дизайнерка и илюстраторка Арианна Казарин в Чепеларе, Родопите. Съвместният им проект изследва контраста като форма на диалог – между слово и образ, между страх и смелост, между човека и природата.
Историята следва малката Рона - дете, което се страхува от сенките и живее в свят, в който светлината е единствено убежище. За да ѝ помогне, майка ѝ, Мари, ушива за нея специална дреха, която излъчва светлина и я защитава от мрака. С нея Рона се осмелява да излезе навън, да следва любопитството си и да се срещне със сенките. С времето обаче Рона разбира, че опасността не винаги се крие в мрака - понякога и светлината крие своите опасности.
Диалогът между Златарева и Казарин е изграден около идеята за контраста - като начин да се открие смисъл в срещата между противоположностите. Текстът изследва страха, сигурността и преодоляването му, а илюстрациите визуализират тези състояния чрез минималистична цветова палитра и премерен баланс между светло и тъмно. Резултатът е многопластова приказка, в която историята се преживява чрез думите и илюстрациите.
За участничките:
Арианна Казарин (Arianna Casarin) е италианска дизайнерка и илюстраторка, родена през 2000 г. в Капѝяго (Италия). Завършва с отличие Факултета по дизайн и изкуства на Свободния университет в Болцано. В своята работа тя комбинира визуален и продуктов дизайн, като отдава специално внимание на редакционната и илюстративната форма. Проектите ѝ се отличават с прецизност, поетичност и интерес към междудисциплинарния обмен.
Виолета Златарева е българска писателка, родена в Родопите. В творчеството си изследва теми като страх, самота и човешка уязвимост. Автор е на сборника с разкази „Академия за китове“ и на поетичната книга „Регистър злополуки“, в която събира „всичко счупено, което продължава да обича“. Нейното писане се отличава с образност, лаконизъм и чувствителност към тихите, почти незабележими движения на вътрешния свят.
